Български Фолклор и традиции!
Присъединете се към нас и станете част от невероятния свят на народните танци
Доказани във времето
Ние, в Танцов Клуб Чайка, обичаме българските традиции и се гордеем с това, че ги предаваме на нашите танцьори!
Доказани във времето
Повече от двадесет години танцов клуб „Чайка“ следва своята мисия да съхранява и популяризира българския фолклор, привличайки все повече съмишленици.
За танцов клуб Чайка
Танцов клуб „Чайка“ е основан през октомври 2001 година в град Поморие от Лиляна Христова. През 2005 г. започва дейност и първата група в Бургас, която бързо се разраства и привлича нови почитатели на традиционното българско хоро.
В куба се танцуват музикално-танцови произведения по хореаграфия на проф. Николай Цветков, доц. Георги Гаров и Велиана Дачева
Какво танцуваме
Тракийската фолклорна областБългарска фолклорна област, обхващаща историко- географската област Тракия, която освен в България се намира и в Турция, и в Гърция. Най-популярният музикален инструмент е кавалът – дървен духов инструмент, неразделна част от народното творчество. Характерна за тази област е и джура-гайда, известна със своята височина и яснота на звука. По-рядко по тези земи се среща познатата по на север гъдулка. Друг популярен инструмент тук е тъпанът. Тъпанът по произход е арабски инструмент, но още през X век навлиза в българския фолклор и става емблематичен за него. Характерен е за сватбите на местното население и за всеизвестните всекиму кукерски танци и различни ритуали.
Шопската фолклорна областОбласт, разположена на територията на Средна Западна България. Обхваща т. нар. „Шоплук“ (това включва Софийско, Самоковско, Свогенско, Сливнишко, Радомирско, Дупнишко, Граово – което е Пернишко и Брезнишко) и Западните покрайнини (Годечко, Трънско, Кюстендилско). В шопската фолклорна област освен едногласно се среща и характерното двугласно пеене. Първият глас се изпълнява от една певица, която „издига“, „извиква“, „рука“. Вторият глас, който „влече“, „слага“, „следи“, се изпълнява от няколко певици.
Северняшка фолклорна областЕдна от най-големите етнографски територии в страната. Тя обхваща почти цялата Дунавска равнина и част от Стара планина. Границите ú се разпростират от Сърбия на запад до Добруджа, р. Искър. На север достига до р. Дунав и Румъния, а на юг до Тракийска и Шопска фолклорна област. Важни административни центрове в Северняшкия регион са Врачанска, Плевенска, Монтанска и Видинска област. По-големите градове, които попадат в тази територия, са Велико Търново, Видин, Враца, Монтана, Лом, Плевен, Белоградчик, Козлодуй, Бяла Слатина, Кнежа, Габрово, Своге и много други.
Добруджанска фолклорна областОбхваща територията Добруджа, откъдето произлиза и името ú. „Житницата на България“ получава названието „Добруджа“ още от древността и го запазва и до днес. Границите на етнографския регион достигат до р. Дунав и Румъния на север, до бреговете на Черно море на изток и до Северняшката фолклорна област на запад. Обхватът на Добруджанската фолклорна територия не е ясно установен. Според някои сведения тя достига и до Тракия. По-големите административни градове в областта са Добрич, Силистра, Варна и Каварна.
Пиринската фолклорна областВключва земите на Пиринска Македония. Тя е част от по- обширната Македонска фолклорна област. Пиринската фолклорна област е съставена от пет подрегиона, съсредоточени около по-големите градове на територията ѝ. Това са Благоевград, Разлог, Банско, Петрич, Сандански и Гоце Делчев. Народните песни във фолклорната област се характеризират с двугласното народно пеене. Многогласното пеене се изразява в това, че първият глас започва песента. Вторият глас е равен („исо“), може да бъде изпълняван от един или няколко изпълнители.
Родопска фолкорна областВ областта влизат административните центрове Смолян и Кърджали. Освен с южната ни съседка Гърция, етнографският регион граничи с Пиринска и Тракийска фолклорна област. Народните инструменти, характерни за Родопската фолклорна област, са гайда, тамбура, кавал, тъпан и чанове. Най-характерният инструмент в Родопите е каба гайдата, още наричана „родопска гайда“. Тя се отличава от останалите разновидности с ниско, меко и дълбоко звучене.
Хореография
Референции
Вече петнадесет вълшебни години, откакто вратите на Танцов клуб „Чайка“ се отвориха за мен, превръщайки се в портал към един свят, изпълнен с ритъм, багри и безгранична топлина. Тук, под звуците на гайдата и тъпана, не просто научих стъпките на българските хорá, но и изградих мостове към сърцата на толкова различни, а същевременно еднакво запленени от магията на танца, хора.
С всяка репетиция, с всяко трепетно участие, с всяко назабравимо и вълнуващо пътуване, клуб „Чайка“ се превърна за мен в истинско семейство, в което царуват уютът, спокойствието и непринуденото поведение. Сред тези прекрасни хора открих , не просто съмишленици, но и верни приятели, с които споделяме смях, емоции и безброй радостни мигове. Тук пораствах не само като танцьор, но и като човек, обогатявайки душата си с мъдростта и опита на всеки един от моите колеги.
Не мога да не спомена и виновниците за всичко това – нашите прекрасни ръководители – Лили и Вили. Те са две слънчеви дами, надарени с толкова талант, търпение и безгранична любов към танцовото изкуство и към нас. Лили и Вили не само ни учат на стъпки и движения, те ни предават душата на танца, заразявайки ни със своята отдаденост и професионализъм. Под техните грижовни криле магията на българския фолклор оживява във всеки един от нас.
Танцов клуб „Чайка“ не е просто място за репетиции – той е огнище на споделеност, на израстване, на безценни приятелства и емоции, които не могат да се изпитат на друго място. Той е част от моята същност – нишка, здраво вплетена в пъстрата тъкан на моя живот.
Минали събития
Copyright 2025 By TazDevil
